В англосаксонският модел на образование хуманитарните специалности получават то 30% до 50% от оценката си под формата на есета. Инженерите имат проекти, фармацевтите имат лабораторни, а философи, историци, прависти и тн пишат по едно ( минимум ) есе от 1,500 ( 1вата година ) или 3,000 думи. По пет от шестте ми придемета този семестър имам да пиша, шестият предмет е Formal Logic, там няма какво да се пише. На всеки студент му се дава шанс да избере една от четири или шест теми. В повечето случаи, темите са върху 40-50% от материал по предмета, останалата част се дава в края на годината под формата на изпит.
За целта всеки депармънт организира презентации – „как се пише добро философско есе“, „как да пишем есета по политология„. Любопитното в случая е, че на тези есета основно се засягат две теми.
Как да цитираме/ правим референции според различните стандарти.
Каква трябва да е структурата на 1 есе.
За мен като човек учил в българско средно училище ( най-обикновено СОУ ) е изключително любопитно как университетски преподаватели обясняват на студент първи курс какво е увод,теза, аргументативна част и заключение. И за мое голямо очудване, повечето английски студенти наистина нямат представа ( в началото ) как се пише аргументатитвен текст.
Друго което ми направи впечатление е, че между изискванията за „добро есе“ на департманта по политология и този по философия разликите са от земята до небето
Първите ми казаха “ колкото повече референции ( книжки, които си прочел за есето ) толкова по-добре „. Преподавателят ми по Moral Philosophy ми каза да се огранича, той лично не би ползвал повече от 2 книги. Трябвало да създам добър агумент, добра теза, независимо дали е напълно правилна. Важното е да видят умението ти да мислиш логически. Докато политолозите заявиха “ Есетата при нас трябва да са с референции по Harvard System„, философите ми обясниха “ каквато система ти е удобна, footnoting, Harvard„. Есета по философия в Нотингам се предават онлайн и в hard copy, политологията изисква само hard copy.
Първото, което би ви направило впечатление, в който и да е западен университет е изключително стриктното спазване на авторското право. В началото на годината във въвеждащите лекции на всеки департамент има минимум 5-10 минути отделени по темата. Най-голямото академично нарушение е представянето на чужда творба за ваша. Всеки източник, използван при писането на есе трябва да бъде споменат, а при перефразиране или цитат трябва да бъде посочена точната страница от творбата.
Много хора в България като чуят за тази практика и се обръщат с лека пренебрежителност. Това били излишни и формални подробности. Тъкмо обратното.
По този начин се стимулира аналитичното мислене на студентите, а не създаването на copy/paste творби. Идеята на каквато и да е курсова работа е проверяващият да види какво си прочел по темата и какво си разбрал от цялото четене.
До колкото съм наясно в България тази практика не съществува или греша?
Вече един месец съм в тази държава и смятам, че мога да разкажа достатъчно обективно впечатленията си от мястото и хората.
Nottingham, в който уча е 7ми по големина в Обединеното кралство и известен като The Science City. В градът има 2 университета University Of Nottingham ( моят университет ) и Nottingham Trent. Според Times Good University Guide разликата между двата университета е около 40 места, в полза на Uni Nottingham. Общо 2та университета имат 50 хиляди студенти, а самият град има популация от 288,700 души. Като цяло Nottingham е достатъчно голям ( има всичко ) и достатъчно малък.
Студентите англичани са доста различни от българите. Повечето за първи път усещат липсата на родителски контрол и съответно първите няколко седмици купонът не спира. В така нареченият freshers week ( fresher = заек ), всеки ден имаше някакви дискотеки организирани от университета. Купуваш си билет за 5 паунда, натоварват те в 1 автобус до клубът в който е мероприятието и те връщат по същата процедура. Всичко се развива от 9 до 2. Гледката на размазани от пиене англичани е доста обичайна, цените на алкохолът по заведенията въобще няма да ги споменавам. По някаква странна причина тук малкото е 25 грама, а голямото 50, нямат навик да сипват твърд алкохол в 1 чаша и разредител в друга и пят разни доста странни субстанции : бира с лимонада, разни сладки коктейли с по 4-5 процента алкохол и тн.
Доста малко от хората тук знаят къде е България, повечето я свързват с Бербатов ( ако са от Манчестър ), но не са резервирани към чужденците и като цяло хората са много любезни, усмихнати и усложливи. Колкото и клиширано да звучи, по-голямата част от англичаните с които съм си говорил са малко ограничени ( „Hey Bulgaria that was near Spain?“, “ Do you have washing machines?“… )
Класовото разслоение ми направи впечатление, защото е доста… цветно. Повечето хора работещи в McDonalds,Starbucks и тн са цветнокожи и за разлика от улиците на Nottingham в университетът не се виждат много чернокожи.
…следва продължение
Здравейте, казвам се Димитър Миланов и уча Философия първа година в University Of Nottingham, United Kingom. Това е моят блог, в който смятам да пиша за това, което ме интересува това, което уча и въобще всичко което ми е в главата. Интересите ми са много и различни теми, преди да замина се занимавах с XHTML/CSS/JS, a в момента ми е интересно да гледам президентските дебати в съединените щати. Музиката която слушам варира от Hardcore до jazz и от hip hop до death metal.
