Авторските права и невежество

Преди малко слушах, Бого в „спор“ с Енчев (псевдо хип-хоп артист) по Дарик.

В момента тече един дебат в The Economist Debates, но той е насочен към по-общ дебат за вредите/ползите от авторското право.

Няма да говоря за невежеството на Енчев (поне да правеше готин хоп) и безумното му държание с Бого и водещата, която зае позиция, а което е крайно не етично.

Оn The Point:

Няма да говоря за това дали е морално и как точно трябва да се подхожда към авторкото право в Интернет ( в горното линкче има виждания по темата). Ще говоря за това дали музикалната индустрията губи от Интернет „пиратството“. Според мен най-важният аргумент в този дебат е този:

Хората, които теглят mp3-ки от Интернет биха ги купили, ако ги нямаше безплатно в Интернет.

Професорът по право Lowrance Lessing обяснява невярността на този аргумент в книгата си The Code.

В Интернет има 3 вида потребители:

A- Консуматори, теглят и консумират без да се замисля съществено. Те няма да си купят X, дори и да го нямаше в интернет. На тях не им пука какво гледат/ слушат.

B- Tези хора теглят избирателно и са най-много. Гледат нещо, след което си го купуват в зависимост от това дали ще им хареса. Бого говори за тези хора и бизнес подходите към тези хора.

C- Това са феновете. На тях не им пука дали песента X е free или струва 1,2 или 3 долара. Те ще си я купят независимо от всичко.

Така… от A, няма да получим пари, дори и да няма Интернет. B са много по-интересни. Наличието на безплатно съдържание в Интернет ДАВА ПОВОД те да купуват, тоест Интернет помага на индустрията. За C мога да кажа, че те количествено се разрастват благодарение на интернет. Съответно, печелим от B,C точно заради наличието на съдържанието в интернет. Съответно, авторите не губят от Интернет.

Ерго, всяка една изтеглена mp3-ка не е равна на продадена песен.

Приключихме с гладните, поради пиратство, певци и певици и с 2/3 от „проблемите“ с пиратството.

Интелектуалната собственост не е еквивалентна на доматите, продавани на пазара, get real…