Доста интересно и забавно видео за хора с дясно мислене. PJ O’Rourke e журналист с публикации в няколко големи консервативни печатни медии, 14 книги и много политическа сатира. Един готин цитат, шега с хората с ляво мислене – „I don’t blame socialism on the socialists, because after all socialism in the 20th century, national socialism in Germany, international Socialism in the Soviet Union, inter species socialism among the activists for animal rights, after all that socialism, anyone who is still a socialist is obviously insane and not responsible for his or her actions„.
Преди малко слушах, Бого в „спор“ с Енчев (псевдо хип-хоп артист) по Дарик.
В момента тече един дебат в The Economist Debates, но той е насочен към по-общ дебат за вредите/ползите от авторското право.
Няма да говоря за невежеството на Енчев (поне да правеше готин хоп) и безумното му държание с Бого и водещата, която зае позиция, а което е крайно не етично.
Оn The Point:
Няма да говоря за това дали е морално и как точно трябва да се подхожда към авторкото право в Интернет ( в горното линкче има виждания по темата). Ще говоря за това дали музикалната индустрията губи от Интернет „пиратството“. Според мен най-важният аргумент в този дебат е този:
Хората, които теглят mp3-ки от Интернет биха ги купили, ако ги нямаше безплатно в Интернет.
Професорът по право Lowrance Lessing обяснява невярността на този аргумент в книгата си The Code.
В Интернет има 3 вида потребители:
A- Консуматори, теглят и консумират без да се замисля съществено. Те няма да си купят X, дори и да го нямаше в интернет. На тях не им пука какво гледат/ слушат.
B- Tези хора теглят избирателно и са най-много. Гледат нещо, след което си го купуват в зависимост от това дали ще им хареса. Бого говори за тези хора и бизнес подходите към тези хора.
C- Това са феновете. На тях не им пука дали песента X е free или струва 1,2 или 3 долара. Те ще си я купят независимо от всичко.
Така… от A, няма да получим пари, дори и да няма Интернет. B са много по-интересни. Наличието на безплатно съдържание в Интернет ДАВА ПОВОД те да купуват, тоест Интернет помага на индустрията. За C мога да кажа, че те количествено се разрастват благодарение на интернет. Съответно, печелим от B,C точно заради наличието на съдържанието в интернет. Съответно, авторите не губят от Интернет.
Ерго, всяка една изтеглена mp3-ка не е равна на продадена песен.
Приключихме с гладните, поради пиратство, певци и певици и с 2/3 от „проблемите“ с пиратството.
Интелектуалната собственост не е еквивалентна на доматите, продавани на пазара, get real…
За всички, желаещи да учат в University Of Nottingham следващата 2009 година, задавайте въпроси и тн в тези 2 facebook групи.
Вчера попаднах на това интересно видео. Доста простичко е обеснено защо сме в криза
The Crisis of Credit Visualized from Jonathan Jarvis on Vimeo.
Министър Масларова ще участва във VIP Brother 3. Не гледам телевизия и дори когато бях постоянно в България не гледах въпросните предавания. Смятам, че те използват чувствата на хомофобия и шовинизъм у средностатистическия българин. За мен това е грозна и не етична практика за вдигане на рейтинг и изкарване на пари. Поради по-горните аргументи смятам, че държавници, от която и да е политическа сила, не трябва да участват в подобен фарс.
Социалната министърка има много социални навици – скъпи дрешки, коли, малоумни изказвания по линия на материално слабите слоеве на обществото. Всички тези ‘социални’ постъпки от ‘социалната’ министърка на ‘социалната’ партия са само отричащи се. Участието на г-жа Масларова във VIP Brother е гротескно и ужасно само по себе си. Като се замисли човек, жената така или иначе не върши работа, поне да забавлява хората по телевизията. Но това не е ролята на един министър, особено оглавяващ социалното министерство. На фонът на финансова криза, ниски пенсии и безработица, горното направо звучи обидно, поне за мен лично.
Днес за първи път, откакто съм тук, заваля сняг при колосалната температура от -1C. Хората са много развалнувани, защото тук не вали сняг почти никога.
Което ми напомня, че е добра идея да започна да пиша отново и то достатъчно често, ще видим.
Умна кафеварка ръчно направена от един финландец
Би било добре някой да купи това нещо и да измисли по-бюджетен вариант за масовия потребител. Колко би било удобно да си пуснеш кафето през уеб интерфейс докато си седиш пред PCто, а кухнята в офиса се намира на ма*ната си.
Наскоро четох една статистика във в. „Капитал“, че броят на приетите български кандидат студенти в UК e нараснал със 100% и това е абсолютно разбираме, вече сме в EU и таксите са 1/3 от това което бяха само преди 2 години. Другият фактор за това масивно покачване са организираните изложения за кандидатстване в чужбина. Миналата година посетих 2-3 от тях и съм силно разочарован. Да, те промотират образование в чужбина, но с какво качество? На нито едно от тези изложения няма да видите един университет, принадлежащ към топ 20 UK Universites. И това само по-себе си не е лошо, всички университети имат право на свое представяне и тн. Проблемът идва когато идете в някоя от тези „консултантски“ агенции с цел да ви „помогнат“ при избор на университет. Разбира се, ще ви бъдат представени университетите, с които въпросната фирма има договор.
Въпросът е има ли разлика между университетите, които са топ 10 или топ 20 и тези, които са по-назад. Определено отговорът на този въпрос е да. Първо, фактори като броят на студенти, намерили си работа до 6 месеца след завършване, колко са тези, продължили висшето си образование и тн. са изключително важни за оценката на качеството на един университет.
По-големите университети имат връзки с големи фирми, договори за спонсорство на проучвания и тн.
Затова бих казал на хората, желаещи да учат тук – няма какво да научите от ‘консултантските’ фирми. Ако желаете да разберете как стоят нещата, вижте ранкиранията за спецялността, която искате да учите,Times Good University Guide e добро място за начало.
Поътресете в интернет информация за въпросния университет, какви са условията за прием и тн.
Следващата стъпка би била да намерите българин, който учи тази специалност нейде из UK. Ако не самата специалност, поне можете да разберете как стоят нещата в университетът, който сте си харесали. Как? Facebook. Социалната мрежа е много разпространена, почти всеки студент, учещ в чужбина има профил. Просо потърсете. По-големите университети имат и български общества, които ще са ви от полза.
Просто винаги е по-добра идея да научите как стоят нещата от някой, който наистина знае за какво става дума, а не консултант, който дори не е завършил в чужбина.
next time: малко разяснения относно самата процедура по канидатстване
Тази статия ме накара да се замисля малко повече върху това, което се предлага за ядене в Universitty Of Nottingham. На всеки студент, който е настанен в университетско общежитие с включена храна ( това са само общежитията в самия campus), се дава карта с чип. На закуска и вечеря всеки е задължен да яде в своето общежитие, а на обед има право да си купи храна на стойност 4,50 паунда от всяко заведение ( освен едно ) на територията на кампуса. Английското правителство има стандарти за храната, предлагана в образователните институции в страната. На вечеря винаги има две ястия с месо, едно или две без и различни видове гарнитури ( 3-4 ). Всеки, желаещ да се храни здравословно може да го направи, не в абсолютни граници разбира се.
Въпросът е един. Защо хората предпочитат пържените картофи пред варените такива? Да имат избор, да има ограничения на не здравословните храни, но все пак 60% от хора си взимат хамбургер/пица, чипс и пепси за обед.
Не смятам, че регулациите са от голяма полза при липсата на лична отговорност и дори мисъл за това какво все пак си слагаш в устата. Все пак не говорим за деца, а за хора на 18+ години.
Аргументът, че рекламата на не здравословна храна, която е изключително силна и буквално ни залива, е виновна за масовото ядене на junk food си е чиста абдикация от личната отговорност на индивида. Нужно е наличие на основна грамотност, за да осъзнаеш кое колко калории садържа и колко са ти нужни дневно.
Освен това, никой не би отрекъл, че модерните общества прокламират физическата красота като важно качество, нужно за щастие и успех. Макар и сама по себе си красотата да е строго субективна, принципите за поддържане на прилично тяло са доста прости – спорт и НОРМАЛНО ( дори не е нужно да се изпада в крайности, като пълна абстиненция от сладко и тн ).
Още нещо, което ми направи впечатление е, че тук XS женски размер се равнява на нещо приблизително до M в България ( може би между S и M ). Странно, нали?
